История на уиканската фраза "Така да бъде"

"Така да бъде" се използва в края на много уикански и езически заклинания и молитви. Това е архаична фраза, която много хора от езическата общност използват, но произходът ѝ може изобщо да не е езически.

Значение на фразата

Според речника на Уебстър думата mote първоначално е саксонски глагол, който означава "трябва". Появява се още в поезията на Джефри Чосър, който използва стиха Думите трябва да са братовчеди на делата в пролога си към Кентърбърийски разкази .

В съвременните уикански традиции фразата често се появява като начин за приключване на ритуал или магическа работа. По същество това е начин да се каже "Амин" или " така ще бъде".

"Така да бъде" в масонската традиция

Окултистът Алистър Кроули използва "така да бъде" в някои от своите трудове и твърди, че това е древна и магическа фраза, но е много вероятно да я е заимствал от масоните. В масонството "така да бъде" е еквивалент на "Амин" или "както Бог иска да бъде". Джералд Гарднър, основател на съвременната Уика, също е смятан за свързан с масоните, въпреки че има някои съмнения относнодали е бил майстор-масон, както е твърдял, че е. Независимо от това не е изненада, че фразата се появява в съвременната езическа практика, като се има предвид влиянието, което масоните са имали както върху Гарднър, така и върху Кроули.

Възможно е фразата "so mote it be" да се е появила за първи път в стихотворение, наречено "Halliwell Manuscript of Regius Poem", описвано като едно от "старите обвинения" на масонската традиция. Не е ясно кой е написал стихотворението; то е преминало през различни хора, докато не е попаднало в Кралската библиотека и накрая в Британския музей през 1757 г.

Поемата, написана около 1390 г., включва 64 страници, написани в римувани куплети на средноанглийски език ("Fyftene artyculus þey þer sowȝton, and fyftene poyntys þer þey wroȝton", преведено като "Петнадесет артикула там търсеха и петнадесет точки там изработваха"). В нея се разказва за началото на масонството (предполага се, че в древен Египет) и се твърди, че "занаятът на зидарите" е дошъл в Англияпо времето на крал Ателстан през 900 г. Ателстан, както се обяснява в поемата, е разработил петнадесет члена и петнадесет точки за морално поведение за всички масони.

Според Великата масонска ложа на Британска Колумбия ръкописът на Халиуел е "най-старият известен автентичен запис на занаята на масоните." Стихотворението обаче се позовава на още по-стар (неизвестен) ръкопис.

Последните редове на ръкописа (преведени от средноанглийски) гласят следното:

Христос тогава от Своята висока благодат,

Спестява ви и остроумие, и място,

Ами тази книга да знаете и да четете,

Небето за вашия медиум. (награда)

Амин! Амин! нека така да бъде!

Така казваме всички ние за благотворителност.