Тридентинска меса - извънредна форма на месата

Терминът "латинска меса" най-често се използва за обозначаване на Тридентинската меса - месата на папа Свети Пий V, обявена на 14 юли 1570 г. чрез апостолическата конституция Quo Primum От техническа гледна точка това е погрешно название; всяка меса, отслужена на латински език, правилно се нарича "латинска меса". Въпреки това, след обнародването на Novus Ordo Missae , месата на папа Павел VI (популярна като "новата меса") през 1969 г., която позволи по-честото отслужване на месата на местния език по пасторални причини, терминът Латинска меса се използва почти изключително за обозначаване на традиционната латинска меса - Тридентинската меса.

Древната литургия на Западната църква

Дори фразата "Тридентска меса" е донякъде подвеждаща. Тридентската меса носи името си от Тридентския събор (1545-63 г.), който е свикан главно в отговор на възхода на протестантството в Европа. Съборът обаче разглежда много въпроси, включително и разпространението на модификации на традиционната меса от латински обред.Григорий Велики (590-604 г.), много епархии и религиозни ордени (особено францисканците) са променили календара на празниците, като са добавили многобройни дни на светци.

Стандартизиране на масата

По указание на Тридентския събор папа Свети Пий V налага ревизиран мисал (инструкциите за отслужване на литургията) на всички западни епархии и религиозни ордени, които не могат да докажат, че са използвали собствен календар или модифициран литургичен текст в продължение на поне 200 години (Източните църкви в съюз с Рим, често наричани католически църкви от източен обред, запазват традиционния силитургии и календари.)

Освен че стандартизира календара, ревизираният мисал изисква и входен псалм (т.нар. Introibo и Judica Me ) и ритуал за покаяние ( Confiteor ), както и четенето на Последното евангелие (Йоан 1:1-14) в края на литургията.

Богословско богатство

Подобно на литургиите на Източната църква, както католическата, така и православната, Тридентската латинска литургия е богословски много богата. Концепцията за литургията като мистична реалност, в която се обновява жертвата на Христос на Кръста, е много очевидна в текста. Както заявява Тридентският събор: "Същият Христос, който веднъж принесе Себе Си по кървав начин на кръстния олтар, присъства ипринесена по безкръвен начин" в Литургията.

Има малко възможности за отклонение от рубриките (правилата) на Тридентинската латинска меса, а молитвите и четенията за всеки празник са строго предписани.

Обучение във вярата

Традиционният мисал функционира като жив катехизис на вярата; в продължение на една година вярващите, които присъстват на латинската Тридентинска литургия и следват молитвите и четенията, получават задълбочени познания за всички основни елементи на християнската вяра, както ги преподава Католическата църква, както и за живота на светците.

За да се улеснят вярващите, много молитвеници и мисали са отпечатани с текста на литургията (както и на ежедневните молитви и четива) както на латински, така и на местния език.

Разлики от настоящата маса

За повечето католици, които са свикнали с Novus Ordo , версията на месата, използвана от Първата неделя на Адвента през 1969 г., има очевидни разлики от Тридентинската латинска меса. Докато папа Павел VI само е разрешил използването на местния език и отслужването на месата с лице към народа при определени условия, и двете вече са се превърнали в стандартна практика. Традиционната латинска меса запазва латинския език като език на богослужението, а свещеникътотслужва Литургията с лице към високия олтар, в същата посока, в която е обърнат и народът. Тридентската латинска Литургия предлагаше само една евхаристийна молитва (Римския канон), докато шест такива молитви бяха одобрени за използване в новата Литургия, а други бяха добавени на места.

Литургично разнообразие или объркване?

В някои отношения сегашната ни ситуация прилича на тази от времето на Тридентския събор. Местните епархии - дори местните енории - са добавили евхаристийни молитви и са променили текста на литургията - практики, забранени от Църквата. Отслужването на литургията на местния език и засилената миграция на населението означава, че дори в една енория може да има няколко литургии, всяка от които се отслужва наНякои критици твърдят, че тези промени са подкопали универсалността на Литургията, която е била очевидна в стриктното придържане към рубриките и използването на латински език в Тридентската латинска литургия.

Папа Йоан Павел II, Обществото на Свети Пий X и Ecclesia Dei

В отговор на тези критики и в отговор на схизмата на Обществото на Свети Пий Х (което продължаваше да отслужва тридентинската латинска меса) папа Йоан Павел II издаде motu proprio на 2 юли 1988 г. Документът, озаглавен Ecclesia Dei , заяви, че "навсякъде трябва да се проявява уважение към чувствата на всички, които са привързани към латинската литургична традиция, чрез широко и щедро прилагане на вече издадените преди време от Апостолическия престол директиви за използването на Римския мисал според типичното издание от 1962 г." - с други думи, за отслужването на Тридентинската латинска меса.

Завръщането на традиционната латинска меса

Решението за разрешаване на честването е оставено на местния епископ и през следващите 15 години някои епископи прилагат "щедро директивите", докато други не го правят. Наследникът на Йоан Павел, папа Бенедикт XVI, отдавна е изразил желанието си за по-широко използване на Тридентинската латинска меса и на 28 юни 2007 г. пресслужбата на Светия престол обяви, че той ще издаде motu proprio Summorum Pontificum, публикуван на 7 юли 2007 г., позволи на всички свещеници да отслужват тридентинската латинска меса насаме и да провеждат публични чествания, когато това бъде поискано от вярващите.

Действието на папа Бенедикт съвпада с други инициативи от неговия понтификат, включително нов превод на английски език на Novus Ordo да се разкрие част от богословското богатство на латинския текст, което липсваше в превода, използван през първите 40 години на Новата меса, да се ограничат злоупотребите при отслужването на Novus Ordo , както и насърчаването на използването на латински и грегориански песнопения при отслужването на Novus Ordo . папа Бенедикт също така изрази убеждението си, че по-широкото честване на Тридентинската латинска меса ще позволи по-старата меса да действа като стандарт за честването на по-новата.